Производството по съдебна
делба е уредено в нашето законодателство като особено исково производство. То
преминава през две фази. Първата е по допускане на делбата. Тук съдът разглежда
въпросите отнасящи се до лицата, които имат право да участват в делбата,
имотите, за които ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки наследник.
Втората фаза е т.нар. „същинска делба“, при която имотите се разпределят между
съделителите. Тук законът въвежда възможността за възлагана на неподеляем
жилищен имот. Хипотезите, които са посочени в
разпоредбата на чл. 349 от ГПК са две:
„Ако неподеляемият имот е жилище, което е били съпружеска имуществена
общност , която е прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и
преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище,
съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на
останалите съделители с други имоти или с пари.“
За да се позовем на тази норма
е необходимо да са налице следните предпоставки:
-
жилището, чиято делба се иска да е неподеляемо;
-
съсобствеността да е възникнала в режим на СИО;
-
единият от съпрузите да е починал;
-
преживелият съпруг да няма собствено жилище;
„Ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като
дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато
няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят
претенции за поставяне на имота в техен дял, предпочита се онзи, който предложи
по-висока цена.“
Предпоставките във втората
хипотеза са следните:
-
жилището, чиято делба се иска да е неподеляемо;
-
наследникът да е живял в имота към момента на откриване на наследството;
-
наследникът да не притежава друго жилище;
От така изложените основания е
видно, че наследниците, посочени и в двете хипотези, не трябва да притежават
собствено жилище. Притежаването на идеална част от друг имот обаче, не е пречка
за възлагане на имота, категорична е съдебната практика, постановена от
Върховния касационен съд. Разликата обаче между двете хипотези е, че по
отношение на преживелия съпруг законът не поставя изискването, същият да е
живял в неподеляемия имот към момента на смъртта на починалия съпруг, докато по
отношение на другите наследници, законът постановява изрично същите да са живели
в жилището към момента на откриване на наследството. Пребиваването на
наследника в чужбина към този момент поради служебна командировка, не изключва
приложението на нормата. Върховният касационен съд приема, че ако по отношение на такъв наследник е установено, че за
времето, когато се е завръщал в страната е живеел в същото жилище, то той има право да иска възлагане на имота в негов дял.
При наличие на конкуренция
между първата и втората хипотеза, а
именно между преживелия съпруг, посочен в разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК
и другите съделители, посочени в разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, законът
дава предпочитание на преживелия съпруг пред другите наследници. Когато обаче
има няколко съделители, които отговарят на предпоставките по ал. 2 на чл. 349
от ГПК и същите са заявили, че желаят съдът да постави имота в техен дял, предпочита се наследникът, който предложи
по-висока цена. Той има 6-месечен срок, в който следва да заплати сумата по
уравняването на дяловете, заедно със законната лихва от влизане в сила на
решението за възлагане. Едва след това, собствеността на имота преминава върху
този наследник. В случай, че уравнението не бъде изплатено в този срок,
решението за възлагане ще се обезсили и имотът ще се изнесе на публична продан
или ще се възложи на друг съделител, който отговаря на условията, посочени в
чл. 349, ал. 2 от ГПК и който заплати веднага цената, при която е оценен имотът
при делбата, намалена със стойността на дела му в него.
В това производство не могат
да предявят претенции за възлагане на неподеляем жилищен имот, лицата, които имат
качеството на съсобственици на основание различно от посочените по-горе,
произтичащо например от договор за покупко-продажба, договор за дарение,
договор за замяна.