Работодател може да прекрати трудово-правното отношение със служител или работник само в случаите при които има установени от закона основания и при спазване на определените, от същия, изисквания.

Получавайки заповед за уволнение, от страна на служител или работник, тя се счита за законна само в случаите, когато е издадена и връчена в съответствие с всички законови изисквания. В противен случай, заповедта за уволнение, е незаконна и може да бъде оспорена пред работодателя или съда и уволнението да бъде отменено.

За да се оспори заповед за уволнение пред съда е необходимо да се подаде искова молба до съответния районен съд. Срокът в който е нужно това да се случи, е два месеца от от прекратяването на трудовия договор.

Съдебни такси и разноски не се дължат от работника или служителя по възникналото дело. В случай, че е ангажиран адвокат е необходимо да се заплати адвокатския хонорар.

Исковете за незаконно прекратяване на трудово-правното отношение и отмяна на уволнение се разглеждат по бързото производство по силата на чл 310 от ГПК. Съгласно чл. 344, ал. 4, от КТ при постъпване на такава искова молба в районен съд, срокът за нейното разглеждане е три месеца.

Работодателят, в качеството си на ответник е длъжен да докаже, че е спазил всички законови изисквания при издаването на заповедта за прекратяване на трудовото провоотношение. В случай, че не успее, съдът отменя заповедта и уволнението се счита за незаконно.

В случай на подадена искова молба за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение като незаконна, служителят или работника имат правото да предявят още два иска: за въстановяване на предишната месторабота и за обещетение за времето, през което са останали без работа.

Отменяйки заповедта за уволнение, обявявайки я за незаконна, съдът ще уважи и иска за възстановяване на работа. Връщането на предходната работа, не би било възможно единствено в случай, че договорът на служителя или работника е бил срочен и е изтекъл.

Служителят или работникът може да заеме предишното си работно място, в двуседмичен срок от получаване на известието от съда за възстановаване на предишната месторабота. В случай, че са налице уважителни причини, този срок може и да не бъде спазен.

Времето, в което служителят или работникът е бил неправомерно без работа, се зачита за трудов и осигурителен стаж. Това се вписва в трудовата книжка от работодателя, който незаконно е прекратил трудовия договор. В случай на отказ от негова страна, промяната се вписва от инспекцията по труда.

При обявяване на заповедта за прекратяване за незаконна се уважава искът за обещетение, поради оставане без работа на служителя или работника или в случай, че междувременно е постъпил на друга работа с по-ниско заплащане. Независимо от това в коя от двете ситуации е служителят или работникът, обещетението се дължи за не повече от шест месеца, съгласно чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ. При условие, че е останал без работа, заради незаконно прекратяване на трудовия договор, на работника или служителят се дължи обезщетение в размер на брутното възнаграждение. В случай, че е започнал работа с по-ниско заплащане, обещетението ще в размер на разликата между предишното и новото бутно трудово възнаграждение.